294 ~ Вечерни сенки падат от тъмни небеса
1
Вечерни сенки падат от тъмни небеса, цветята свежи тръпнатпод нощната роса. О, Боже свят, пред Тебе се молим в тоя час: [: Чада Си Ти погледни и чуй им тихий глас! :]
Припев:
Ти мир, о, Боже, Твоя мир във нашите души всели; от нощен страх и зла беда сърцата ни Ти защити! Дари ни отдих от труда и скръбта ни Ти успокой. И мъките на трудний ден смени със тих покой!
2
От нас недей, о, Боже, отвръща лика Свой! Молитвеният наш зов да стигне трона Твой! С сияние Ти отгоре пръсни зловещий мрак, [: с надежда за успех в край сърца ни осияй! :]
3
Лъчите дневни гаснат и вехне цвят след цвят; любов, надежда, радост увяхват в този свят! Но вечно трай сал кой е под Твоя мил покров! [: О, дай ни вяра в Тебе и в вечната Любов! :]