245 ~ Пред изгрев слънце ощ’
1
Пред изгрев слънце ощ’ семе сей, сей и когато на пладне то грей; сей, докле денят се смее ощ, сей семето н във тъмна нощ!
Припев:
Сей в тъмнината и във светлина, кога ей силен и кога см слаб; знай, жетвата не е за тоз свят, таз жетва ще е за вечността!
2
Доброто семе как сееш ти? Сееш ли ти със сълзи на очи? Със нежни думи и с добри дела дал’ утешаваш скръбни сърца?
3
Где и да е, явно или в кът, в всяко кюшенце и на кръстопът сей семето тм във пек н в мраз! „Добре!" - ще чуеш от своя Спас!