130 ~ Вдъхнал си ми, Боже
1
Вдъхнал си ми, Боже, вяра, и дела Ти мене дай! Обич братска Ти без мяра на сърце ми начертай! Гняв и ярост да не усещам вътре в моето сърце, чужди слабости да срещам със усмивка на лице!
2
Горд и мнителен да бъда не допущай, Боже, Ти; със надменност да не съдя, да не пръскам клевети; ни на други да завиждам, като имат те успех, тайно да ги ненавиждам, а „приятел" да съм с тях!
3
И дела нечестни тайно да не върша ннвга аз; все що правя, да е знайно, да съм искрен всеки час! Ни бедняка да притискам, да го смазвам като с чук; да не правя, що не искам да направи мене друг!
4
Дай ми, Боже, вяра жива, дух най-кротък, дух смирен, съвест чиста, незлобива, мир небесен, съвършен! Нек сърце ми бисер бъде и кристал - душата ми; тя лъчи да пръска всъде, любовта Ти кат’ ломи!