214
Учителю, буря страшна заплашва
Строфа 1
Учителю, буря страшна
заплашва да ни срази,
грозни облаци мрак сгъстяват!
Кой от смърт ще ни спаси?
Или Теб не Те тревожи,
че гибел ни грози,
че корабът наш се люшка,
троши сред бесуващи врази?
заплашва да ни срази,
грозни облаци мрак сгъстяват!
Кой от смърт ще ни спаси?
Или Теб не Те тревожи,
че гибел ни грози,
че корабът наш се люшка,
троши сред бесуващи врази?
Припев:
Той казва: „Стихиите са в Моя власт!
Спри, стихни! Буря в морето ли зла бесней,
ил’ хора зли, ил’ сам Сатана вилней,
корабът ще бъде във сигурност,
щом Господ Исус в него скъп е Гост!
Стихиите са в Моя власт!
Спри, стихни! Спри, стихни! Стихни!
Спри, стихни! Буря в морето ли зла бесней,
ил’ хора зли, ил’ сам Сатана вилней,
корабът ще бъде във сигурност,
щом Господ Исус в него скъп е Гост!
Стихиите са в Моя власт!
Спри, стихни! Спри, стихни! Стихни!
Строфа 2
Убит духом, аз веч чезна
под гнета на страшник враг!
Потъвам, под мене е бездна,
о, дай да Те видя пак!
Сърце тревожно се свива
от мъка, страх и скръб!
Теб душа ми смутена извиква:
„Спаси ме от явна смърт!"
под гнета на страшник враг!
Потъвам, под мене е бездна,
о, дай да Те видя пак!
Сърце тревожно се свива
от мъка, страх и скръб!
Теб душа ми смутена извиква:
„Спаси ме от явна смърт!"
Строфа 3
Ей, бурята вече стихна,
сладък настъпи покой,
слънце мило се пак усмихна,
заглъхна и грозний вой!
Пребъдвай всякога с мене,
мир Твой да ме крепи;
и когато сърце занемее,
при Себе Си ме вземи!
сладък настъпи покой,
слънце мило се пак усмихна,
заглъхна и грозний вой!
Пребъдвай всякога с мене,
мир Твой да ме крепи;
и когато сърце занемее,
при Себе Си ме вземи!
Bulgarian Adventist hymnal entry #214; references calming of the storm narrative.