Пустиня е душа без идеал

Строфа 1

Пустиня е душа без идеал,
съгрян от любовта;
едничка нея благий Бог създал
да бъде фар в света!

Строфа 2

Едничка тя е мощна
да възпре издигнатия меч
и в мир злочестий свят
да събере със свойта блага реч!

Строфа 3

Издига тя душа ни
да лети към тихи небеса,
тъй както лъчът дига
в висоти сребристата роса.

Строфа 4

В световний мрак гори
без жертвен дим едничък нейний плам;
кат’ тайнствен факел, жив,
неугасим, тя свети в наший храм.

Строфа 5

Едничка тя не тъпче със
пета превита, слаба тръст
и носи с тиха прошка
на уста Голготский тежък кръст!

Bulgarian Seventh-day Adventist hymnal entry #148; metadata not readily available in standard hymnological references.