Ерусалим възлюбени!

Ерусалим възлюбени!
О, граде роден мой,
кога ли в твоите стени
ще стигна ха покой?
Блажено си пристанище
на Божии светци;
в теб няма скръб, ни ядове,
ни грижи, ни сълзи!

В теб улиците, крепостта
са злато и елмаз;
през твоите бисерни врати
кога ще вляза аз?
От слънце няма нужда там,
от месец и звезди -
на всеки дава Господ сам
в сияние да блестя!

Стените ти съзирам аз
в лазурни висоти;
с копнеж въздишам всеки час
за твоите красоти!
Във слава несравнима там
Голготский кръст светлей!
Отиват там в небесний храм,
хвала да Му пеят.